На Пламен
Твоята любов е най-прекрасният сън в живота ми. Никога не ме събуждай...
Аз искам да дойдеш в моя сън,
да ме целунеш, кротко да поседнеш,
да ме прегърнеш, гледайки навън,
глава на мойто рамо да облегнеш.
Аз искам да те чувствам пак до мен,
макар и тебе днеска да те няма,
да бъдеш светлина във моя ден
и да я няма болката голяма.
Аз искам да ме искаш все така –
човешки-грешно, огнено-безумно,
че да поискам даже да умра
в ръцете твои неразумно.
Пак искам, мили, толкова неща,
а ти ми даваш всичко – не отричам,
а аз ти давам, мили, само вечността
и чак на края ú ще спра да те обичам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
