На по джин
Не питай защо съм те клел със години,
не питай защо изпих си сълзите
и отрова си слагам на капки във джина,
и в раните сол и камък в гърдите..
Не питай, забравих защо съм те мразил,
спомням си само как те обичах,
помня само, че в бунище нагазил,
изправен вървях - дори не залитах...
Не питай за кой съм изричал молитви -
за мен, за тебе, за тях и за никой,
питай ме само защо не изчистих
сълзите, пролени от погледа кисел...
Не питай накъде ли избяга дъхът ми отровен,
попитай дали монахини са пели -
там, над гроба на тъжния спомен,
за моите рани – за твойте трофеи...
Не питай, мълчи... Тишината си искам,
тя ми помогна през ада да мина...
Късно е веч, юмруците стискам
и отровата няма я в джина...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Борисов Всички права запазени
