koleto03 (Никола Борисов)
37 37
Apr 22, 2012, 1:09 PM

На по джин 

  Poetry » Love
748 0 7

Не питай защо съм те клел със години,

не питай защо изпих си сълзите

и отрова си слагам на капки във джина,
и в раните сол и камък в гърдите..

Не питай, забравих защо съм те мразил,
спомням си само как те обичах,

помня само, че в бунище нагазил,

изправен вървях - дори не залитах...

Не питай за кой съм изричал молитви -
за мен, за тебе, за тях и за никой,
питай ме само защо не изчистих
сълзите, пролени от погледа кисел...

Не питай накъде ли избяга дъхът ми отровен,
попитай дали монахини са пели -
там, над гроба на тъжния спомен,
за моите рани – за твойте трофеи...

Не питай, мълчи... Тишината си искам,

тя ми помогна през ада да мина...
Късно е веч, юмруците стискам
и отровата няма я в джина...

© Никола Борисов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??