На поета с любов
На поета с любов
Изстрадай красотата. Нарани я.
В душата като в храм я въведи.
Като молитва й изричай името.
В съня си от любов я сътвори.
Отричай я до лудост. Разплачи я.
На кърст я разпъни, за да е чиста.
В най-тъжните си мисли я откривай.
Разливай я по белия си лист.
Усещай я в деня, когато съмва.
В безлунните си нощи я намирай.
В очите си я скривай - като в църква.
Като в душа... Сърцето ти да спира.
По сто пъти в стиха си да възкръсваш.
О цветове да ослепеят дните.
В зениците ти само да е пъстро.
Като дъга. И да валят звезди....
Венцислава Симеонова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венцислава Симеонова Всички права запазени
