Изстрадай красотата. Нарани я. В душата като в храм я въведи. Като молитва й изричай името. В съня си от любов я сътвори. Отричай я до лудост. Разплачи я. На кърст я разпъни, за да е чиста. В най-тъжните си мисли я откривай. Разливай я по белия си лист.
Усещай я в деня, когато съмва. В безлунните си нощи я намирай. В очите си я скривай - като в църква. Като в душа... Сърцето ти да спира. По сто пъти в стиха си да възкръсваш. О цветове да ослепеят дните. В зениците ти само да е пъстро. Като дъга. И да валят звезди....
Благодаря ви отново, приятели! Както виждате стихотворението съм го посветила на всеки, който се възприема като поет, така че чувствайте се поздравени!
"Красотата ще спаси света"; "У човека всичко трябва да бъде красиво-и думите, и мислите, и делата."
Чудесно попадение! Тази тема е неизчерпаема. Отличен!
Надявам се да важи и за поетите лаици.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.