На прага на Ада добре ли се чувстваш?
Нали си родена да стигнеш до там?
Но нещо във мислите само прелистваш...
И нещо те кара да чувстваш и срам.
На прага на себе си как се приемаш?
Разбра ли каквото не знаеш за теб?
Със огъня можеш и град да погребваш,
но чуваш морето, шумящо във мен.
На крачка от Да или Не как си?
Намираш ли пътя към изгрева нов?
Или си открила, че в тъмното място,
дълбоко в сърцето, седи и любов...
© Йордан Ботев Всички права запазени