Jul 28, 2020, 2:57 PM

На прага

  Poetry » Love
1.1K 1 0

На прага на Ада добре ли се чувстваш?

Нали си родена да стигнеш до там?

Но нещо във мислите само прелистваш...

И нещо те кара да чувстваш и срам.

 

На прага на себе си как се приемаш?

Разбра ли каквото не знаеш за теб?

Със огъня можеш и град да погребваш,

но чуваш морето, шумящо във мен.

 

На крачка от Да или Не как си?

Намираш ли пътя към изгрева нов?

Или си открила, че в тъмното място,

дълбоко в сърцето, седи и любов...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йордан Ботев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...