Скитницa
266 7365
6.10.2022 г., 13:39 ч.  

На прага 

  Поезия » Друга
441 7 18

За кой ли път прекрачвам прага

на родния ми дом, едничък.

Тежка болка гърлото ми стяга,

живее в миналото си самичък.

Ябълката в двора - вече стара,

тъжни клони мълком е превила.

Не! От времето не може да избяга!

Прегърнах я. До нея съм се свила.

Тя помни детските ми набези,

как палаво катерих се по нея,

ожулените колена и белези…

Не спирах тъй, по детски да се смея.

Какъв живот тук само е кипял,

три поколения в едно живели са.

И вик, и детски смях, и глъч се лял,

и труд усилен, но и песни пели са.

Сега смълчана пред тази тишина

стоя, не смея прага да прекрача.

И оглушала чувам своята вина,

тъжа… … и моля се да не заплача.

А тишината пери тънки пръсти,

свива гърлото ми с болка, стяга.

Домът ми същият е, но и пуст е!

От спомените ми не може да избяга.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Кате! Разбираш ме...
  • Натъжи ме, защото ми е до болка познато.
    Хареса ми. Въздействащо е.
  • Благодаря ти, Георги!
  • Чудесно.
  • Райна, Злати, Дейка, благодаря ви!
  • Еххх, Скити...
  • Прекрасни стихове, Скити! Тъга, умиление, носталгия и обич безгранична преплетени в чудесни рими.
  • Чудесен стих!
    Тъжни, но и много мили са спомените за детството и родния дом. Жалко, че старите ни домове опустяват, изчезват...
  • Валка, благодаря ти много, че си забелязала, това е недоглеждане от моя страна! Ще го поправя!
    Благодаря на всички, които се спряхте на стихчето ми! Безкрайно съм щастлива, че съм ви докоснала, че усетите това, което се опитах да изразя! И да, спомените остават, и колкото и да ни навяват тъга, винаги ни топлят! Благодаря, за всяка мила думичка! Хубава вечер на всички!
  • Домът е мястото, където се чувстваме истински! Чудесни стихове, Скити!
  • Разкош!
  • Домът е любов, топлина, щастие, за това и спомените, и пътищата, все водят назад към него! Хубаво е, Скити!
  • Тъжен стих, Скити, само спомените са винаги живи, те ни натъжават и сгряват. Хареса ми, въпреки тъгата в него!
  • Тъжна е тази страна на махалото.
    Хубавото е, че започна да се задвижва в обратна посока.
    Поздрави!
    Успех!
  • Прекрасно е, Скити!
  • Разбирам болката ти, Скити! Опустяват селата, това е факт!
  • Думите ти хващат за гърлото...
  • Не можем да избягаме от спомените, Скити,
    оправи "родНия", че в момента е "родЕния"
Предложения
: ??:??