На предела
Достигаш до тотален дефицит
изсмукал до предела всички сили.
Изчерпал потенциала до лимит
с болести ръцете ти извили.
Трепериш? Простиш самота
на прага на залязващото нищо.
На крачка от захлопната врата,
чувстваш се съвсем, съвсем излишен.
Толкова изчерпен и нелеп,
че иде ти да виеш в изнемога.
Душата ти сковава се в лед
и крещи: "- Аз повече не мога!"
Решил: "докрай ще я раздам",
с длето от тебе я откъртва.
Трепери над нея там.
Оплаквай я сега, почти е мъртва.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Божкова Всички права запазени
