21.01.2008 г., 23:19 ч.
На приятели
Мръква се. Къде си?
Защо ли питам? Зная!
Прегърнал любовта в ръцете си,
затворил очи на ръба на безкрая,
се скиташ в сърцето й...
блажен и безмълвен,
по-тих от усмивката ми
и по-благословен от щастието ми!
Няма да те спра, защото ти го заслужаваш!
Обичам те, Приятелю! Стигни безкрая...
P.S. Моля не приемайте настоящото като опит за поезия, просто се опитвам (макар и нескопосано) да поздравя двама влюбени приятели!
Защо ли питам? Зная!
Прегърнал любовта в ръцете си,
затворил очи на ръба на безкрая,
се скиташ в сърцето й...
блажен и безмълвен,
по-тих от усмивката ми
и по-благословен от щастието ми!
Няма да те спра, защото ти го заслужаваш!
Обичам те, Приятелю! Стигни безкрая...
P.S. Моля не приемайте настоящото като опит за поезия, просто се опитвам (макар и нескопосано) да поздравя двама влюбени приятели!
© Катя Иванова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Стигнахме го!!!
А с такива приятели, преминаваме и отвъд него!
Обичаме те, Харка...и двамата те обичаме!!!