Мръква се. Къде си?
Защо ли питам? Зная!
Прегърнал любовта в ръцете си,
затворил очи на ръба на безкрая,
се скиташ в сърцето й...
блажен и безмълвен,
по-тих от усмивката ми
и по-благословен от щастието ми!
Няма да те спра, защото ти го заслужаваш!
Обичам те, Приятелю! Стигни безкрая...
P.S. Моля не приемайте настоящото като опит за поезия, просто се опитвам (макар и нескопосано) да поздравя двама влюбени приятели!