21.01.2008 г., 23:19

На приятели

665 0 1
Мръква се. Къде си?
Защо ли питам? Зная!
Прегърнал любовта в ръцете си,
затворил очи на ръба на безкрая,
се скиташ в сърцето й...
блажен и безмълвен,
по-тих от усмивката ми
и по-благословен от щастието ми!

Няма да те спра, защото ти го заслужаваш!
Обичам те, Приятелю! Стигни безкрая...


P.S. Моля не приемайте настоящото като опит за поезия, просто се опитвам (макар и нескопосано) да поздравя двама влюбени приятели!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Приятелю! Стигни безкрая..."
    Стигнахме го!!!
    А с такива приятели, преминаваме и отвъд него!
    Обичаме те, Харка...и двамата те обичаме!!!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...