Потърсих ви,
край мене бяхте -
съчувствени,
безпомощни...
С деца,
с семейства.
Край мене бяхте,
но не се познахме...
Два пясъчника ни
деляха
и няколко победи на фунийки...
Деца.
Мъже.
Пораснали.
С проблеми,
без сила,
с последна капка малка чест,
плюс две-три избелели клетви...
Във тайни
преживяни
потърсих ви,
за две-три водки
ви намерих...
Да спомим.
За да се познаем,
за да си признаем,
че бяхме верни,
но животът ни предаде.
© Христофор Тодоров Всички права запазени