На приятелите
Потърсих ви,
край мене бяхте -
съчувствени,
безпомощни...
С деца,
с семейства.
Край мене бяхте,
но не се познахме...
Два пясъчника ни
деляха
и няколко победи на фунийки...
Деца.
Мъже.
Пораснали.
С проблеми,
без сила,
с последна капка малка чест,
плюс две-три избелели клетви...
Във тайни
преживяни
потърсих ви,
за две-три водки
ви намерих...
Да спомим.
За да се познаем,
за да си признаем,
че бяхме верни,
но животът ни предаде.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христофор Тодоров Всички права запазени
