На приятелите

4.06.2011 г., 11:41 ч.

Поезия » Бели стихове

873 1 1

Потърсих ви,

край мене бяхте -

съчувствени,

безпомощни...

С деца,

с семейства.

Край мене бяхте,

но не се познахме...

Два пясъчника ни

деляха

и няколко победи на фунийки...

Деца.

Мъже.

Пораснали.

С проблеми,

без сила,

с последна капка малка чест,

плюс две-три избелели клетви...

Във тайни

преживяни

потърсих ви,

за две-три водки

ви намерих...

Да спомим.

За да се познаем,

за да си признаем,

че бяхме верни,

но животът ни предаде.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Katriona (Кети Рашева)

2011-06-04T15:19:51+03:00

Тъжна равносметка, но такава е реалността около нас - животът често ни убива, макар да дишаме още!