4 июн. 2011 г., 11:41

На приятелите

1.4K 1 1

Потърсих ви,

край мене бяхте -

съчувствени,

безпомощни...

С деца,

с семейства.

Край мене бяхте,

но не се познахме...

Два пясъчника ни

деляха

и няколко победи на фунийки...

Деца.

Мъже.

Пораснали.

С проблеми,

без сила,

с последна капка малка чест,

плюс две-три избелели клетви...

Във тайни

преживяни

потърсих ви,

за две-три водки

ви намерих...

Да спомим.

За да се познаем,

за да си признаем,

че бяхме верни,

но животът ни предаде.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христофор Тодоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тъжна равносметка, но такава е реалността около нас - животът често ни убива, макар да дишаме още!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....