Потърсих ви,
край мене бяхте -
съчувствени,
безпомощни...
С деца,
с семейства.
Край мене бяхте,
но не се познахме...
Два пясъчника ни
деляха
и няколко победи на фунийки...
Деца.
Мъже.
Пораснали.
С проблеми,
без сила,
с последна капка малка чест,
плюс две-три избелели клетви...
Във тайни
преживяни
потърсих ви,
за две-три водки
ви намерих...
Да спомим.
За да се познаем,
за да си признаем,
че бяхме верни,
но животът ни предаде.
© Христофор Тодоров All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
