Потърсих ви,
край мене бяхте -
съчувствени,
безпомощни...
С деца,
с семейства.
Край мене бяхте,
но не се познахме...
Два пясъчника ни
деляха
и няколко победи на фунийки...
Деца.
Мъже.
Пораснали.
С проблеми,
без сила,
с последна капка малка чест,
плюс две-три избелели клетви...
Във тайни
преживяни
потърсих ви,
за две-три водки
ви намерих...
Да спомим.
За да се познаем,
за да си признаем,
че бяхме верни,
но животът ни предаде.
© Христофор Тодоров All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
