26.08.2007 г., 12:07

На "приятелката"...

969 0 7
Обличаш сърцето си в обещания за истинската любов.
Вплиташ лъжи в молитвите за щастлив живот.
Бъркаш пламъците ревниви със страстта.
И всяка нощ без кавга, е рожба на безсмъртната надежда.
Вървиш през снега и си правиш пътека,
а нови валежи хлад, без жал затрупват жарката следа.
Гониш илюзии не само във съня.
Като дете, борещо се с вятъра, не пестиш сили за своята мечта.
Забравяш - за любовта са нужни двама...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...