Обличаш сърцето си в обещания за истинската любов.
Вплиташ лъжи в молитвите за щастлив живот.
Бъркаш пламъците ревниви със страстта.
И всяка нощ без кавга, е рожба на безсмъртната надежда.
Вървиш през снега и си правиш пътека,
а нови валежи хлад, без жал затрупват жарката следа.
Гониш илюзии не само във съня.
Като дете, борещо се с вятъра, не пестиш сили за своята мечта.
Забравяш - за любовта са нужни двама...