10.02.2014 г., 17:48

На промоция

650 0 0

Младите старци на новото време,

с поглед от своите тераси.

Ред поколения, избрали за символ

изгнилите кооперации.

С мухлясали мисли зад своите прозорци,

с шепа прашасали спомени.

Затлачили своите дробове с безвремие,

на нейде във нищото водени.

Затиснати с бреме, негодни да движат

света във вярна посока.

Примигнат, примижат, блажено заспиват,

повити в измама жестока.

Тук смърт пак блуждае, омесила рано

обреден хляб с приспивателни.

В градините нейни не никнат цветя –

само мъртви корени всякакви.

Казва: ,,Вземете си, има за всички!

Къшеи деменция безплатно!”

Ред склерозирали сухи ръце

се протягат в апатия... Внезапно.

Вярваме даже, че всъщност избрани сме

да свършим дела преголеми.

Виждаме – нещо се движи там, мърда де,

историята пишем на смени.

С усилие прекрачваме прага и ето –

навън сме, сред сивата пустош.

Изшмъркали своите последни запаси

от своята битова същност.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Дренски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...