Feb 10, 2014, 5:48 PM

На промоция

  Poetry
653 0 0

Младите старци на новото време,

с поглед от своите тераси.

Ред поколения, избрали за символ

изгнилите кооперации.

С мухлясали мисли зад своите прозорци,

с шепа прашасали спомени.

Затлачили своите дробове с безвремие,

на нейде във нищото водени.

Затиснати с бреме, негодни да движат

света във вярна посока.

Примигнат, примижат, блажено заспиват,

повити в измама жестока.

Тук смърт пак блуждае, омесила рано

обреден хляб с приспивателни.

В градините нейни не никнат цветя –

само мъртви корени всякакви.

Казва: ,,Вземете си, има за всички!

Къшеи деменция безплатно!”

Ред склерозирали сухи ръце

се протягат в апатия... Внезапно.

Вярваме даже, че всъщност избрани сме

да свършим дела преголеми.

Виждаме – нещо се движи там, мърда де,

историята пишем на смени.

С усилие прекрачваме прага и ето –

навън сме, сред сивата пустош.

Изшмъркали своите последни запаси

от своята битова същност.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Константин Дренски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...