11.11.2022 г., 23:37 ч.

На прощаване 

  Поезия
572 12 7

В отвесното се раждат богове

и вертикално те се напластяват.

Листото есенно от грехове

полита стръмно без да ги познава...

И аз политам - птица над пръстта,

от есен друга бавно приземяван.

От чупките на полета плътта,

със синевата в трепет се прощава.

Пространството е фон за този миг -

най-звездният в небе беззвездно.

Когато живото оставя само мит,

запомнил ясно всичко предпоследно...

 

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "В отвесното се раждат" стихове
    контурите на земното попили.
    Прегръдка от космични ветрове
    душата ти пред слънцето разстила.
  • Поздравления за творбата ти, Младене!
  • Полет над всичко земно! Прекрасен стих!
  • Харесах ! Многозначно!
  • Много силен стих, Младен, а финалът е прекрасен! Хареса ми и те поздравявам!
  • Много силно послание, образност. Душата ми отплува в безбрежното -
    "Пространството е фон за този миг -
    най-звездният в небе беззвездно." - на една вълна сме!
  • Много хубав стих!
Предложения
: ??:??