В отвесното се раждат богове
и вертикално те се напластяват.
Листото есенно от грехове
полита стръмно без да ги познава...
И аз политам - птица над пръстта,
от есен друга бавно приземяван.
От чупките на полета плътта,
със синевата в трепет се прощава.
Пространството е фон за този миг -
най-звездният в небе беззвездно.
Когато живото оставя само мит,
запомнил ясно всичко предпоследно...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up