19.08.2009 г., 16:29

На прощаване

1.1K 0 3

Търся думи... не намирам.

Търся  Те и се взирам...

няма надежда и не спирам.

 

Пред себе си...

не мога да призная,

че на тази Любов...

дошъл е краят.

 

Любовта в мен

като врата... заключи

надявах се... друга да Я... отключи.

Но, уви... не се получи.

 

Срещи... много с жени...

една, две, три... много повече... дори.

 

Сам... сред тях,

изгубих се... да зная...

макар... с разочарование...

ще си призная, за Теб...

не спирам да мечтая.

 

Другите... захвърлям в страни,

някои със сълзи на очи...

пред вратата... която Ти...

заключи.

 

Кой би повярвал, че... и на мен

може да се случи.

Любовта с болка...

да Ме... учи...

да прощавам...

и да чакам своя... ред...

пък и да мълча... занапред.

Когато нещо... не е в ред.

 

Не... това...

не е Любов.

Това е...страх,

че... дошъл Й... е краят.

Да... зная... на друга

трябва да го призная.

 

Да разбия... тази врата в сърцето Ми,

която... през годините... с Любовта си, Ти... заключи.

За да може... Любовта...

отново да се случи.

 

Търся... и се взирам,

има надежда... и няма... да се спирам.

Защото... аз... без Любов...

умирам.

 

19.08.2009г.

Рогатиа каза ХАУ!!! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Богдан Григоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не знам за моят стил, но твоят ми харесва определено и макар и виртуално, аз те чуствам по-близък отколкото много други визуално! Дерзай, приятелю Рогатий и нека Бог е с теб!!!
  • Случва се... макар да не е за вярване...

    Все някой ще разбие тази врата
    и ще открие зад нея или надменност студена,
    или по прозорчето и заледено
    ще топли с дъха си толкова време,
    че ще отвориш сам - Любовта да те вземе...

    Анге бу!

  • да може и да каже защо са му толкова многоточия?

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....