Aug 19, 2009, 4:29 PM

На прощаване

  Poetry » Love
1.1K 0 3

Търся думи... не намирам.

Търся  Те и се взирам...

няма надежда и не спирам.

 

Пред себе си...

не мога да призная,

че на тази Любов...

дошъл е краят.

 

Любовта в мен

като врата... заключи

надявах се... друга да Я... отключи.

Но, уви... не се получи.

 

Срещи... много с жени...

една, две, три... много повече... дори.

 

Сам... сред тях,

изгубих се... да зная...

макар... с разочарование...

ще си призная, за Теб...

не спирам да мечтая.

 

Другите... захвърлям в страни,

някои със сълзи на очи...

пред вратата... която Ти...

заключи.

 

Кой би повярвал, че... и на мен

може да се случи.

Любовта с болка...

да Ме... учи...

да прощавам...

и да чакам своя... ред...

пък и да мълча... занапред.

Когато нещо... не е в ред.

 

Не... това...

не е Любов.

Това е...страх,

че... дошъл Й... е краят.

Да... зная... на друга

трябва да го призная.

 

Да разбия... тази врата в сърцето Ми,

която... през годините... с Любовта си, Ти... заключи.

За да може... Любовта...

отново да се случи.

 

Търся... и се взирам,

има надежда... и няма... да се спирам.

Защото... аз... без Любов...

умирам.

 

19.08.2009г.

Рогатиа каза ХАУ!!! 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Богдан Григоров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не знам за моят стил, но твоят ми харесва определено и макар и виртуално, аз те чуствам по-близък отколкото много други визуално! Дерзай, приятелю Рогатий и нека Бог е с теб!!!
  • Случва се... макар да не е за вярване...

    Все някой ще разбие тази врата
    и ще открие зад нея или надменност студена,
    или по прозорчето и заледено
    ще топли с дъха си толкова време,
    че ще отвориш сам - Любовта да те вземе...

    Анге бу!

  • да може и да каже защо са му толкова многоточия?

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...