25.02.2010 г., 0:03 ч.

На Психоложката ми 

  Поезия » Друга
490 0 1

На Психоложката ми

Докторе,
на Нея, от мене, нищо не И трябва...
В по-голямата си част...
Лицето ми... фациалис...
От Страст...
Наградата? Думи...
Късат душата на части.
Недоизказаното присяда в гърлото.
Нещо върти се в главата.
От кого се страхувам, Докторе?
От Нея или от себе си?
Не е ли Срам с името И да дишам,
а да не мога да продължа...
Отвътре просто се чупя...
Не мога да живея с Лъжа...
Исках да ти река, Докторе, не да се вричам.
Обичам Я, Докторе! Да знаеш как Я обичам!
Слаб съм пред нея, Докторе...
Слаб съм, за Бога!
Какво от мене И трябва
Малко ли, Много ли?!?
Каква ти тука Любов?
Ти знаеш, Тя други обича...
Исках от нея дете...
Дениз го наричах...
Дениз, значи море!
Дениз, значи вълни!
Аз исках... Виждах лице...
Виждах и пелени...
Параноик ли съм, Докторе?
Аз ли съм параноик?!?
Що по нощите зове
моята Болка и Вик?!?
Малко ми трябва, Докторе,
просто в шепичка обич...
Побелях вече, Докторе,
а ти ми викаш: "Младежо"...
Вече не мога, Докторе,
Тя ми бе Обич и Нежност...
А Вие, Докторе,
имате болно чувство за хумор...

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??