Благодаря ти, благодаря,

че това което все ще мога

повече от тебе е и

мааалко и от мене:

времето

да мога да обръщам

назад със спомена,

за първи път когато те прегръщах

с безумно плахо намерение

да мушна дръзка длан

във пазвата ти топла,

а ти скъсах

брошката.

...Но не се обиди, Господи,

а се засмя,

когато с пръстите си потреперващи

опитвах да я взема от коленете,

притиснала ги във забрана

и... спрях от вкаменение,

когато сякаш ги разтвори,

а синджирчето ти сребърно

се плъзна във тревата оросена...

Не го намерихме, о, да -

не го намерихме!

Притиснати с примигнали очи от свян

дори не го потърсихме,

омаяно намерили

за първи път ключа

за

Непозволеното...

+НИК о, дим-оf