На път
НА ПЪТ
"Аз не обичам изхода фатален
и няма да ми писне да съм жив"
(В. Висоцки)
Пред изхода фатален не позирам -
запомних всеки мост изпепелен.
Но знам, че път все някак се намира
да стигне и през огъня до мен
добрата, безнадеждно болна вяра
и с нея да осъмна на инат,
да дялам върху старата забрава
с длето от спомен - блед, едва познат -
една пътека - може би последна...
Когато месечината оре
през нощната чернилка на небето -
звездите му да разделя на две...
До изхода фатален пътеводно
да стигна със поне една от тях
през страх като от чумаво безводие,
през суха жажда и настръхнал глад...
Накрая да деля на две софрата
с разсипан хляб на хиляди трохи
и в яловата пазва на браздата
да чакам ново семе да заври...
Със изхода фатален не флиртувам.
Ще тръгна преди първите петли...
За утре от сега не пророкувам,
че Бог високо... Гледа и мълчи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галена Воротинцева Всички права запазени
