Седя безмълвна, пътувайки и слушайки музиката, която звучеше в колата. Обърнах се случайно, погледнах през прозореца и за миг видях нещо, което ме докосна. Имаше скали, извисяващи се над мен, а над тях синьо небе, красиво и уникално само по себе си. Лъчите докосваха не само лицето ми, а най-вече душата ми. А нежната музика, която звучеше, направи този момент по-хубав. Как един такъв мъничък момент може да промени настроението ни. Замисли се... животът ни е пълен с проблеми, нерви и отрицателни емоции. Заслепени сме от модерното, не забелязваме това, което ни заобикаля и тази красота, която природата ни предоставя. Стига само да знаеш от къде и как да погледнеш. А по-прекрасно би било да има с кого да споделиш този момент... само да можеше някой да погледне през моите очи...