20.08.2008 г., 9:25 ч.

На раздяла 

  Поезия » Любовна
860 0 21
 

Червено вино ми налей,

да вдигнем чаши на раздяла!

Навън луната тъжно грей,

защото всичко е видяла.

 

Тя знае колко ни боли

за пропилените години,

със нас задъхано скърби

за спомените несравними.

 

Тя спътник е на любовта,

владее чудната и сила,

усеща пулса на страстта,

омайна светлина разлива.

 

Червено вино ми налей

и прегърни със мен луната,

на скута и се залюлей,

а после докосни земята!

© Наташа Басарова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??