На раздяла
Червено вино ми налей,
да вдигнем чаши на раздяла!
Навън луната тъжно грей,
защото всичко е видяла.
Тя знае колко ни боли
за пропилените години,
със нас задъхано скърби
за спомените несравними.
Тя спътник е на любовта,
владее чудната и сила,
усеща пулса на страстта,
омайна светлина разлива.
Червено вино ми налей
и прегърни със мен луната,
на скута и се залюлей,
а после докосни земята!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наташа Басарова Всички права запазени
