20 ago 2008, 9:25

На раздяла 

  Poesía » De amor
817 0 21
 

Червено вино ми налей,

да вдигнем чаши на раздяла!

Навън луната тъжно грей,

защото всичко е видяла.

 

Тя знае колко ни боли

за пропилените години,

със нас задъхано скърби

за спомените несравними.

 

Тя спътник е на любовта,

владее чудната и сила,

усеща пулса на страстта,

омайна светлина разлива.

 

Червено вино ми налей

и прегърни със мен луната,

на скута и се залюлей,

а после докосни земята!

© Наташа Басарова Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??