20 авг. 2008 г., 09:25
Червено вино ми налей,
да вдигнем чаши на раздяла!
Навън луната тъжно грей,
защото всичко е видяла.
Тя знае колко ни боли
за пропилените години,
със нас задъхано скърби
за спомените несравними.
Тя спътник е на любовта,
владее чудната и сила,
усеща пулса на страстта,
омайна светлина разлива. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация