Червено вино ми налей,
да вдигнем чаши на раздяла!
Навън луната тъжно грей,
защото всичко е видяла.
Тя знае колко ни боли
за пропилените години,
със нас задъхано скърби
за спомените несравними.
Тя спътник е на любовта,
владее чудната и сила,
усеща пулса на страстта,
омайна светлина разлива.
Червено вино ми налей
и прегърни със мен луната,
на скута и се залюлей,
а после докосни земята!
© Наташа Басарова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
