На Раздяла
Колко пъти трябва да говорим, мислите?
Да те позная дори и аз вече не мога…
Колко пъти трябва да избърсваме сълзите
и лицемерно и наивно да се кланяме на бога?
И да тичаме, без път и без посока,
безсмъртни прилепи, но вечно слепи, в нощната тъма,
и да разблъскваме призраци бледни и гаснещи във нощта?
И да тичаме, и да тичаме, понесли в сърцата си умората.
Сега май чак се сетихме да търсим истина.
А тя е тъй безбожно скрита, под милион обвивки.
И пак си спомняхме като рисувахме със дланите по пясъка горещ, ...