Dec 18, 2009, 11:14 PM

На Раздяла

  Poetry » Love
659 0 1

На Раздяла


Колко пъти трябва да говорим, мислите?
Да те позная дори и аз вече не мога…
Колко пъти трябва да избърсваме сълзите
и лицемерно и наивно да се кланяме на бога?

И да тичаме, без път и без посока,
безсмъртни прилепи, но вечно слепи, в нощната тъма,
и да разблъскваме призраци бледни и гаснещи във нощта?
И да тичаме, и да тичаме, понесли в сърцата си умората.

Сега май чак се сетихме да търсим истина.
А тя е тъй безбожно скрита, под милион обвивки.
И пак си спомняхме като рисувахме със дланите по пясъка горещ,
а пък сега… по миглите ни нещо е полепнал скреж.

Сняг на забравата, изтриващ на дните мечтите,
сняг на умората, жесток, вледеняващ сълзите.
Сняг и на мъката, и на фалша, на маските,
сняг и леден, и горещ, изпепеляващ душите.

Та кой бе казал, че е толкоз трудно, даже невъзможно,
сърцата ни кървящи в дланите протегнати да носим?
Та кой бе казал, че е лудост и направо изтезание,
тъй тихо да стоим последен път прегърнати…
Все едно, че сме завинаги потънали в мълчание?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....