diesto (Данаил Антонов)
973 520
23.09.2018 г., 19:30 ч.

На разсъмване... 

  Поезия » Любовна
402 6 3

Прииска ми се да броя дъждовни капки. 

(Звездите пробвах. Нямат чет). 

Понякога, наистина съвсем за кратко, 

си мисля, че съм облачно небе. 

И някак в този миг се натъжавам. 

Приличам сякаш, че съм късна есен. 

Понеже страшно липсваш ми и завалявам. 

Да плачеш всъщност никак не е лесно... 

Пресъхнали очи болят ужасно. 

Сълзите никога не питат как се чувствам. 

И как да заридая от прекрасност, 

щом вместо да те пипна си изкуство... 

Но скоро ще изгрееш, като слънцето. 

И само ти ще спираш моят дъжд. 

Във първото си утро ще осъмнем. 

Ти, влюбена Жена. Аз, много влюбен мъж... 

 

Danny Diester 

17.08.2018

Toronto, Ontario, Ca.

 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??