На разсъмване...
Прииска ми се да броя дъждовни капки.
(Звездите пробвах. Нямат чет).
Понякога, наистина съвсем за кратко,
си мисля, че съм облачно небе.
И някак в този миг се натъжавам.
Приличам сякаш, че съм късна есен.
Понеже страшно липсваш ми и завалявам.
Да плачеш всъщност никак не е лесно...
Пресъхнали очи болят ужасно.
Сълзите никога не питат как се чувствам.
И как да заридая от прекрасност,
щом вместо да те пипна си изкуство...
Но скоро ще изгрееш, като слънцето.
И само ти ще спираш моят дъжд.
Във първото си утро ще осъмнем.
Ти, влюбена Жена. Аз, много влюбен мъж...
Danny Diester
17.08.2018
Toronto, Ontario, Ca.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
