На разсъмване...
Прииска ми се да броя дъждовни капки.
(Звездите пробвах. Нямат чет).
Понякога, наистина съвсем за кратко,
си мисля, че съм облачно небе.
И някак в този миг се натъжавам.
Приличам сякаш, че съм късна есен.
Понеже страшно липсваш ми и завалявам.
Да плачеш всъщност никак не е лесно...
Пресъхнали очи болят ужасно.
Сълзите никога не питат как се чувствам.
И как да заридая от прекрасност,
щом вместо да те пипна си изкуство...
Но скоро ще изгрееш, като слънцето.
И само ти ще спираш моят дъжд.
Във първото си утро ще осъмнем.
Ти, влюбена Жена. Аз, много влюбен мъж...
Danny Diester
17.08.2018
Toronto, Ontario, Ca.
© Данаил Антонов All rights reserved.
