На разсъмване
Като майска роза, след дъжд разцъфтяла,
изгрев роди се в посивяло небе,
а ръцете ни сплетени с тебе
сляха любовта ни, пътя до тук извървяла.
Птица, леко с крилете, проряза овала
и душите ни тихо летяха със нея,
миг за който отдавна копнея,
но дори и на глас не бих назовала.
Вечността ни прикани във храма си,
приласка ни блажено невинни,
а денят се роди сред порой от мечти.
Тихо, нежно, почти без вълни
тъй морето посрещна ни рано,
подарило ни свят без злини.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© SMooth Всички права запазени
