На разсъмване
Като майска роза, след дъжд разцъфтяла,
изгрев роди се в посивяло небе,
а ръцете ни сплетени с тебе
сляха любовта ни, пътя до тук извървяла.
Птица, леко с крилете, проряза овала
и душите ни тихо летяха със нея,
миг за който отдавна копнея,
но дори и на глас не бих назовала.
Вечността ни прикани във храма си,
приласка ни блажено невинни,
а денят се роди сред порой от мечти.
Тихо, нежно, почти без вълни
тъй морето посрещна ни рано,
подарило ни свят без злини.
© SMooth All rights reserved.
