Ve2666 (Василка Ябанджиева)
543 5434
27.01.2019 г., 23:12 ч.

На ръба 

  Поезия
272 3 4

Когато си на края на скалата

и тъмен облак те теши, 

няма я ръката, 

няма я сълзата в майчини очи –

 

да те съхрани! 

Само звук от ронещи се спомени

и мисълта – да полетиш, 

над някакви си камъни. 

 

Свикнал си. То не бяха шишове, 

а остри саби и пак си жив! 

До този миг. Остана ти луната. 

 

Виж намига. С майчини очи! 

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??