Всички спят –
ставам и ходя по перваза.
Другите смеят се –
в ъгъла тъжа.
Ръбът е моят връх!
Усмивката – трудна цел.
Пропастта – дома.
Когато истинска съм –
обърнахте гърба!
Изправих се
с ранени колена.
Тръгнах си…
Отново по ръба!
© Екатерина Глухова Всички права запазени