На ръба
Пак изправен, си спрял на ръба
между двата си свята, поете.
Черни мравки пълзят по гърба,
равновесно прострял си ръцете.
Все разпънат - живот-кръстопът,
малка крачка встрани те отделя
от съдбовния избор на път -
делник вляво, надясно - неделя.
Безпощадната плът ти шепти:
"Аз наслади ти нося, човече,
любовта на чаровни жени,
хляб и вино. Ти в мен си облечен."
А духът - вечен скитник - лети,
хоризонти да стигне безкрайни,
да докосне онез висини,
дето няма ни грях, нито тайни.
Ти, творецо, смутено стоиш,
питаш себе си как да опазиш,
свят проклинаш, ругаеш, крещиш,
а пък всъщност... не можеш да мразиш.
Ако в миг заблуден избереш
и смириш се в спокойна безбрежност,
знаеш сам, че така ще възпреш
свойта вечна магия - копнежа.
Затова, остани на ръба.
Там е твоята муза, търсачо,
твоя сладостна болка, съдба.
Че без нея - какво ли ще значиш?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
