Пак изправен, си спрял на ръба
между двата си свята, поете.
Черни мравки пълзят по гърба,
равновесно прострял си ръцете.
Все разпънат - живот-кръстопът,
малка крачка встрани те отделя
от съдбовния избор на път -
делник вляво, надясно - неделя.
Безпощадната плът ти шепти:
"Аз наслади ти нося, човече,
любовта на чаровни жени,
хляб и вино. Ти в мен си облечен." ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация