Самодива (Вики)
529 5992
8 июн. 2011 г., 12:25

На ръба 

  Поэзия
1155 0 14

Пак изправен, си спрял на ръба
между двата си свята, поете.
Черни мравки пълзят по гърба,
равновесно прострял си ръцете.

Все разпънат - живот-кръстопът,
малка крачка встрани те отделя
от съдбовния избор на път -
делник вляво, надясно - неделя.

Безпощадната плът ти шепти:
"Аз наслади ти нося, човече,
любовта на чаровни жени,
хляб и вино. Ти в мен си облечен."

А духът - вечен скитник - лети,
хоризонти да стигне безкрайни,
да докосне онез висини,
дето няма ни грях, нито тайни.

Ти, творецо, смутено стоиш,
питаш себе си как да опазиш,
свят проклинаш, ругаеш, крещиш,
а пък всъщност... не можеш да мразиш.

Ако в миг заблуден избереш
и смириш се в спокойна безбрежност,
знаеш сам, че така ще възпреш
свойта вечна магия - копнежа.

Затова, остани на ръба.
Там е твоята муза, търсачо,
твоя сладостна болка, съдба.
Че без нея - какво ли ще значиш?!

© Вики Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??