На ръбчето на лятото седя
и хладните нощи подритвам,
тичам подир щъркеловите ята
и преговори със слънцето опитвам.
А то се крие все по-бързо
и търкулва се зад хоризонта,
вятъра и него някой отвърза
и излезе смело на фронта.
На прага чака есента
и слънце уж ми обещава,
ала аз обичам да съм на ръба
и точно затова оставам!
© Галина Кръстева Всички права запазени