Aug 30, 2024, 8:07 AM

На ръба на лятото

  Poetry
657 0 1

На ръбчето на лятото седя
и хладните нощи подритвам,
тичам подир щъркеловите ята
и преговори със слънцето опитвам.

А то се крие все по-бързо
и търкулва се зад хоризонта,
вятъра и него някой отвърза
и излезе смело на фронта.

На прага чака есента
и слънце уж ми обещава,
ала аз обичам да съм на ръба
и точно затова оставам!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галина Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...