На С. и Е.
От кратко уж се знаят, ала - изненада -
май сякаш се познават цял живот.
И най-естественото нещо става -
в сърцата им заражда се... любов?
Да, той обича я, да спорим няма място.
Пред чара ù до болка уязвим е.
Дотук, изглежда, всичко е прекрасно.
Повтаря тихо сладкото ù име.
А тя... усмивката му в себе си е скрила,
и дава ù тя сили и опора,
и обич май в сърцето си прикрива
и със себе си провежда спора...
Че друг до нея твърдо е застанал,
следи от близо нежните ù трепети,
но не личи по нищо да е схванал,
че е загубил мястото в сърцето ù...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
. Харесах!
