На сбогуване
Ти потегли натам, тъй самотен и сам,
без да кажеш, замина си просто.
И небето, което всъщност щях да ти дам,
се превърна в едно многоточие...
Ти си тръгна. Дори не погледна назад,
всъщност даже напред не погледна.
А на мен ми остави този делничен ад,
този ад аз да бъда последна...
Ти си тръгна. Отне всичко светло във мен,
и макар да съм толкова празна,
ти прощавам сега. Нека утре е ден,
в който просто да те намразя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Симеонова Всички права запазени
