На село
Умира насред село стара сграда,
закичена със сух венец цветя,
красели славно някога портрета
на Кирил и Методий за деня...
Дворът вече в тръни е обрасъл,
вятър мята пожълтелите листа,
стаите сираци, горко плачат,
че в тях не учат никакви деца..
А някога по старите буквари
се разказваха уроци за света,
учителите славни патриоти,
ковяха личности от нашите деца.
Замлъкна днес и мъничката черква,
Левски помнеща от робски времена,
през къща днес остана по старица,
от гурбет да чака внуци и деца...
Пък тях ги няма и нали са надалече,
писмо не иде, телефонът не звъни,
сълзи се стичат по напуканите бърни,
умират старците с отворени очи...
И днес затрупват люти зимни хали,
спомен свят за топъл роден кът,
немил-недраг се скитам и сиротен
към себе си, замислен търся път...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Боян Дочев Всички права запазени
