dochev89 (Боян Дочев)
55 16
Jan 11, 2018, 10:13 AM

На село 

  Poetry » Other
733 1 3

Умира насред село стара сграда,
закичена със сух венец цветя,
красели славно някога портрета
на Кирил и Методий за деня...

 

Дворът вече в тръни е обрасъл,
вятър мята пожълтелите листа,
стаите сираци, горко плачат,
че в тях не учат никакви деца..

 

А някога по старите буквари
се разказваха уроци за света,
учителите славни патриоти,
ковяха личности от нашите деца.

 

Замлъкна днес и мъничката черква,
Левски помнеща от робски времена,
през къща днес остана по старица,
от гурбет да чака внуци и деца...

 

Пък тях ги няма и нали са надалече,
писмо не иде, телефонът не звъни,
сълзи се стичат по напуканите бърни,
умират старците с отворени очи...

 

И днес затрупват люти зимни хали,
спомен свят за топъл роден кът,
немил-недраг се скитам и сиротен
към себе си, замислен търся път...

© Боян Дочев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??