20.07.2007 г., 9:01 ч.
На село (Право Огледало)
На село
на татко
Във полите си Стидово слуша:
закъснели кози проплакват.
Подранили комини промушват
зазвънелия въздух. Предмрак е.
Зад прозореца искри, чертае
Луда Камчия вития път.
И хортува! Тя само си знае -
заклинания древни за дъжд.
И в горите си Стидово слуша:
островърхият вятър ридае.
Зад годините сушави сгушена,
мойта мъжка душа в самота е...
3 Август 2003, Ломбо Есте
NB:
на Маги
Над сачака провиснал наднича
осолената моя луна.
Все по-силно те Либе обичам,
но далече си ти. И сама.
© Симеон Дончев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Красиво, красиво, красиво! Колкото и пъти да го кажа, ще е недостатъчно!
"...подранили комини промушват зазвънелия въздух..."
в мен зазвънява картината на Стидово през очите на една самотна душа. По-хубаво описание не съм чела - никога, никога! -
Представих си селото,предмрака и Камчия!
Ти си истински ПОЕТ! -
Сгряващ стих!
Поздрави! -
Чудесна творба!!! Привет
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
"В Играта вече всичко може -
дори да се играе без Душа.
Единствено остана невъзможно
от възрастни да станем пак деца..."
Бърнс