Jul 20, 2007, 9:01 AM

На село (Право Огледало) 

  Poetry
794 0 5

На село
на татко

Във полите си Стидово слуша:
закъснели кози проплакват.
Подранили комини промушват
зазвънелия въздух. Предмрак е.

Зад прозореца искри, чертае
Луда Камчия вития път.
И хортува! Тя само си знае -
заклинания древни за дъжд.

И в горите си Стидово слуша:
островърхият вятър ридае.
Зад годините сушави сгушена,
мойта мъжка душа в самота е...

3 Август 2003, Ломбо Есте

NB:
на Маги


Над сачака провиснал наднича
осолената моя луна.
Все по-силно те Либе обичам,
но далече си ти. И сама.

© Симеон Дончев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • И още как, Ина!

    "В Играта вече всичко може -
    дори да се играе без Душа.
    Единствено остана невъзможно
    от възрастни да станем пак деца..."
    Бърнс
  • Красиво, красиво, красиво! Колкото и пъти да го кажа, ще е недостатъчно!
    "...подранили комини промушват зазвънелия въздух..."
    в мен зазвънява картината на Стидово през очите на една самотна душа. По-хубаво описание не съм чела - никога, никога!
  • Представих си селото,предмрака и Камчия!
    Ти си истински ПОЕТ!
  • Сгряващ стих!
    Поздрави!
  • Чудесна творба!!! Привет
Random works
: ??:??