Jul 20, 2007, 9:01 AM

На село (Право Огледало)

  Poetry
1.2K 0 5

На село
на татко

Във полите си Стидово слуша:
закъснели кози проплакват.
Подранили комини промушват
зазвънелия въздух. Предмрак е.

Зад прозореца искри, чертае
Луда Камчия вития път.
И хортува! Тя само си знае -
заклинания древни за дъжд.

И в горите си Стидово слуша:
островърхият вятър ридае.
Зад годините сушави сгушена,
мойта мъжка душа в самота е...

3 Август 2003, Ломбо Есте

NB:
на Маги


Над сачака провиснал наднича
осолената моя луна.
Все по-силно те Либе обичам,
но далече си ти. И сама.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симеон Дончев All rights reserved.

Comments

Comments

  • И още как, Ина!

    "В Играта вече всичко може -
    дори да се играе без Душа.
    Единствено остана невъзможно
    от възрастни да станем пак деца..."
    Бърнс
  • Красиво, красиво, красиво! Колкото и пъти да го кажа, ще е недостатъчно!
    "...подранили комини промушват зазвънелия въздух..."
    в мен зазвънява картината на Стидово през очите на една самотна душа. По-хубаво описание не съм чела - никога, никога!
  • Представих си селото,предмрака и Камчия!
    Ти си истински ПОЕТ!
  • Сгряващ стих!
    Поздрави!
  • Чудесна творба!!! Привет

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...