НА СИНА МИ
Душата ми е храм необозрим
със кътове приветливи, добри.
И ъгълчета, пълни със печал
от болките след всеки мой провал.
Залитайки от удари, злини -
живея тук предречените дни.
Но мойто "АЗ" неистово пищи
и ти се моли, Господи: "Прости!"
С какво заслужих толкова беди?
Той - пътят, продължава, но тежи.
Чий грях аз плащам? Моля те, кажи! ...