liliv (Лилия Велчева)
151 867
16.02.2008 г., 12:42 ч.

На сина ми 

  Поезия
800 0 12

НА  СИНА  МИ

 

Душата ми е храм необозрим

със кътове приветливи, добри.

И ъгълчета, пълни със печал

от болките след всеки мой провал.

Залитайки от удари, злини -

живея тук предречените дни.

Но мойто "АЗ" неистово пищи

и ти се моли, Господи: "Прости!"

С какво заслужих толкова беди?

Той - пътят, продължава, но тежи.

Чий грях аз плащам? Моля те, кажи!

Какво ме чака в идващите дни?

Отново мъки, болки, изпитни?

Да продължа или да спра? Реши.

При моя син ти, Боже, остани.

Надеждата със белите мечти

и вярата в душата му пази.

За него да са всички светли дни.

Когато му е тежко - помогни.

Със  моята милувка го стопли,

а с твоята любов го окрили.

© Лилия Велчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??