На сина ми
НА СИНА МИ
Душата ми е храм необозрим
със кътове приветливи, добри.
И ъгълчета, пълни със печал
от болките след всеки мой провал.
Залитайки от удари, злини -
живея тук предречените дни.
Но мойто "АЗ" неистово пищи
и ти се моли, Господи: "Прости!"
С какво заслужих толкова беди?
Той - пътят, продължава, но тежи.
Чий грях аз плащам? Моля те, кажи!
Какво ме чака в идващите дни?
Отново мъки, болки, изпитни?
Да продължа или да спра? Реши.
При моя син ти, Боже, остани.
Надеждата със белите мечти
и вярата в душата му пази.
За него да са всички светли дни.
Когато му е тежко - помогни.
Със моята милувка го стопли,
а с твоята любов го окрили.
© Лилия Велчева All rights reserved.
