До вчера, сине, беше дете,
с млечни зъби и светли косици,
днес пораснал с глава си над мен,
възмъжал и безспорно умник си.
До вчера, сине, с теб се люлях,
на пързалката с тебе се спусках,
днес поемаш по пътя със смях,
а животът тъй бързо препуска.
До вчера, сине, беше дете,
но отлиташ със всяка минута,
а тъгата във мене расте
и в сърцето тревога се лута. ...