На сина ми
До вчера, сине, беше дете,
с млечни зъби и светли косици,
днес пораснал с глава си над мен,
възмъжал и безспорно умник си.
До вчера, сине, с теб се люлях,
на пързалката с тебе се спусках,
днес поемаш по пътя със смях,
а животът тъй бързо препуска.
До вчера, сине, беше дете,
но отлиташ със всяка минута,
а тъгата във мене расте
и в сърцето тревога се лута.
Път поемаш в живота нелек
и гнездото си топло напускаш,
но бъди, сине, силен човек
и в сърцето си злото не пускай.
Запомни, че съм с теб и до теб,
че си моето слънце и сила
и дано съм оставила в теб
свойта майчина, топла закрила.
© Евдокия Иванова All rights reserved.
